На 11 юли почитаме паметта на Света равноапостолна княгиня Олга

Почитаме Света Олга, българката, покръстила целия руски народ - 11 юли

 

На 11 юли почитаме паметта на Света равноапостолна княгиня Олга, която покръства  руския народ - благодарение на нея русите приемат християнската вяра.

 

Рожденото име на Света Олга е било Елена или Хелга.

За произхода и мястото на раждане на Олга Киевска, има най-различни предположения, често версиите са напълно противоречиви.

 

Според историците тя е била българка, родена в Плиска, внучка на Цар Борис І – Михаил, покръстител на българитеи дъщеря на най-малката му дъщеря Ана.

 

Друга версия я представя като дъщеря на самия цар Симеон I. А най-колоритната е, че тя е дъщеря на княз Владимир Расате (първородният, ослепен, син на княз Борис I). В тази връзка идва и свързването на град Псков с Плиска, според някои изследователи Олга изградила глад Плисков.

 

Княгиня Елена заминава за Киев, където става съпруга на младия княз Игор, който е езичник, където приема руското име Олга.

 

Закърмена от ранно детство с християнските завети на своя дядо, Цар Борис-Михаил, макар и много трудно, Елена успява да покръсти своя съпруг, княз Игор, както и целия народ на Киевска Русия.

 

След ранната смърт на съпруга си тя поела управлението на княжеството до пълнолетието на своя син Светослав.

 

Легендите разказват, че княгиня Олга отмъщава с голяма жестокост, заради убийството на съпруга й княз Игор.

 

Олга Киевска управлява Киевска Рус от 945 до 969 година. Във войната с Хазарския хаганат, Олга разбира че и трябва мощен съюзник и се обръща към Византийската империя.

 

Княгиня Олга деятелно се заела да благоустроява държавата. Обикаляла всички области на страната и навсякъде оставяла следи от мъдри грижи, като въвеждала в управлението ред и правосъдие. С това тя спечелила любовта на народа и се прославила като мъдра управителка.

 

Русите през X век били още езичници. Но още в средата на IX век сред тях започнало да прониква християнството. На някои места били построени църкви и християните свободно извършвали богослужения. Такава църква имало и в град Киев.

 

Княгиня Олга наблюдавала живота на християните, могла да узнае за тяхната вяра и да направи сравнение със славянското езичество. Със своя светъл и проницателен ум тя схванала, че езичеството не е могло да възпита такива люде, каквито са християните.

 

Беседите с християнски учители й открили небесната чистота и висота на християнското учение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да приеме кръщение в Киев, понеже се страхувала от вълнения между старейшините и народа, които, като езичници, не били благоразположени към християнската вяра.

 

От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни наставления във вярата в самата столица на християнството, за да не допусне някаква грешка.

 

Княгиня Олга искала лично да види всичко най-хубаво в най-хубавата вяра, за да я възприеме с пълно убеждение на ума и сърцето. За тая цел в 955 г. тя заминала в Цариград.

 

Там император Константин Багренородни (914-959) я приел с големи почести. Патриарх Полиевкт я наставил във вяра и я удостоил със Св. Кръщение, в което тя била наречена Елена Лакапина (съпруга на император Константин VII Багрянородни).

 

„Благословена си ти сред твоя народ – казал й патриархът, – понеже обикна светлината и остави тъмнината. Тебе ще благославят руските синове!”

 

Благоверна Олга, дълбоко убедена в превъзходството на християнската вяра, след покръстването си се върнала в Киев, където полага първия камък на катедралния храм “Света София” в Киев през 960 г.

 

Тя вече не могла да не желае да се обърнат към християнската светлина и другите, които оставали в езически мрак.

 

Преди всичко, като любеща майка, тя говорела на сина си за тази вяра: „Аз опознах истинския Бог, сине – казала му тя – и се радвам. Ще Го познаеш и ти ще се радваш. Християнската вяра е светлина и радост за душата. Чрез животворното си действие върху душата тя сама говори за своя неземен произход, за своето божествено достойнство. Приеми тая вяра и не само не ще съжаляваш, но ще се считаш най-щастлив, както аз считам себе си най-щастлива!”

 

Светослав обаче обичал много славата, мислел само за битки и отговорил на майка си: „Как аз едничък да приема друг закон? Цялата ми дружина ще се смее на това!”

 

Макар и да не искал да слуша за светата вяра, той не пречел на другите да я приемат. Мнозина, като слушали убедителната проповед на благоверната княгиня, приемали светото кръщение.

 

В древните руски паметници се говори, че света Олга посяла първите семена на християнската вяра в своя млад внук Владимир и в неговите братя.

 

Цели 12 години света Олга разпространявала светата вяра далеч зад пределите на Киев. Тя умряла на 11 юли 969 г.

 

Летописецът, преподобният Нестор, завършвайки своите известия за благоверна Олга, пише: „Тя била предтеча на християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред пълната светлина, както месечината нощем; тъй тя светлее всред неповярвалите люде. Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след смъртта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи продължават да вършат чудеса."                                                                                                                                                             

 

Животът на Света Олга е разказан от писателя  Миладин Апостолов, който публикува през 2009 г. своя исторически роман „Великата княгиня Елена-Олга”.

 

Света Олга е почитана изключително много в днешна Русия като баба великия руски княз Владимир І, който е канонизиран за светец и когото  почитаме на 15 юли, и  прабаба на прочутите руски светци - княз Борис и княз Глеб.

 

И още любопитни факти около името:

 

Името Олга има руски корени и идва от думата “ал`га”, която носи смисъла на “огнена". Има и друга версия за произхода на името. Тя е, че произлиза от скандинавската дума “heilagr”, която означава “свещен”.

 

 На 11 юли имен ден празнуват Олга, Оля, Олена, Олег.

 

Сведения от православни писания, печатни публикации и материали от интернет без претенции за авторство, издири и обобщи П. Георгиева

10.07.2021 г. Всички права запазени ©




{START_COUNTER}