Те ти булка Спасовден

На въпроса: „Защо булките тачат Спасовден?“ има публикувани и по-прагматични отговори.



Кога да е Спасов ден не решава само слънчевият календар. По стара мистична традиция тук съдбовна дума има и Луната. Връзката отразява разумния компромис на християнството с древните тайнства: да е точно на 40-ия ден след Великден, който е вързан по специална формула с неделя подир първото пролетно пълнолуние. Лично Христос явно е държал на тази връзка щом е изчакал именно този ден за Възнесението Си в селенията Господни.



Срещата с тези мистични сили е започвала още от нощта срещу Спасовден. Кандидатите за контакт са били предимно отчаяно болни хора и непримирими бездеткини.

 

Те задължително потеглят с дарове, като минимумът включва нов пешкир, бъклица вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи. Отделно за свои нужди носели вода в нова зелена стомна и друга кърпа. По гори и ливади търсели чудното биле росен и където го откриели, си постилали в тревата, за да сврат глава под ценната билка. Бог е дарил цветето с две педи ръст, та хем, като си отдолу да се правиш, че си скрит, хем да те види лесно силата, която ще минe по поляната.



Има две коренно различни становища за съществата, които през нощта вършeли целебната работа. Мистичната версия залага на русалките, които сеели своята роса над нивите.

 

Другият „реалистично-битов“ възглед е на бъбривите безделници-клюкари, според които течността твърде условно наподобява роса.

 

Тяхната теза намира подкрепа в том 30-ти на "Сборника с народни умотворения", където Г. Големанов намеква, че някои буйни и решителни младежи ходели тайно да изпълняват ролята на русалии.

 

Вярно, на поляната не били само булки.

 

Първият ни вестникар Иван Богоров изтъква всеизвестния на „пациентите“ факт, че „всякой от тях е длъжен по една набожност да мълчи чтото и да види“.

 

Затова според него на обичая наблягали „най-паче бездеткините“. Явно хитрата жена умее да се възползва по времето, когато се възнася Богът й.

 

А че магията сработва, свидетелства сам Богоров в пътеписа си от Чирпанско: „О, чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете, тутакси заченва и става трудна“ - пише той.

 

Откъдето става ясно, че през миналия век умели „медиатори“ в тайнствата са били дори ваклите овчари. Точно до втори петли те устремно сколасвали с магиите. Тогава влизали в работа водата от стомната и напръскани надве-натри жените се шмугвали обратно да се върнат скришом вкъщи.



Е, някой все е научавал нещо. Но нали трябвало да се мълчи за мистичните дела, можел само да рече:



-Те ти, булка Спасовден!



А ответна нейна реплика не се предвиждала. Смятало се, че простата жена няма как да знае от какво била смазана тревата, нито кой яде призори печени кокошки с руйно вино на росна поляна.

 

Сведения от печатни публикации и материали от интернет, без претенции за авторство, издири и обобщи П. Георгиева

09.06.2021 г. Всички права запазени ©




{START_COUNTER}