В превод от иврит името означава "благодат". Чества се като покровителка на бременността, раждането и майчинството.

Това е вторият ден през годината, посветен на Света Анна. На 9 декември се празнува зачатие на Св. Анна, а девет месеца по-късно – на 8 септември, честваме Рождество Богородично.

Анна произхожда от знатния Ааронов род, съпругът ѝ Йоаким от Давидовия. Писанието разказва, че дълги години двамата не можели да имат деца. Мъката ужасно тежала на сърцата на благоверните съпрузи.

Освен нея, обаче, те трябвало ежедневно да понасят и хорския укор, тъй като безплодието по това време се считало за Божие наказание. И никой не проявявал каквото и да било съчувствие за болката им, а по-скоро ги обвинявали в прегрешения пред Бога.

Но Анна и Йоаким не спирали да се молят и да вярват искрено, че чудото ще се случи и на тях. Минало много време и ги посетил ангел, който им съобщил, че молитвите им са чути и те ще бъдат благословенни с дете.

Света Ана заченала в деветия ден на месец декември и дъщеря й Дева Мария се родила на осми септември.

Въпреки очакванията на двамата родители да имат син, бременната жена родила момиченце. Нарекли го Мария по заръка на висшите сили.

Ана обещала да посвети детето си в служба на Бога. Едва 3-годишна бъдещата Божия майка била отведена в т.нар. Втори Йерусалимски храм, реконструкцията на Йерусалимския храм, разрушен от армията на вавилонския цар Навуходоносор II през 586 г. преди Христа и я посветили на Бога, както се били зарекли пред ангела.

Източноправославната църква чества пазника на Света Анна още от 6 век, като тя и съпругът й Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Римокатолическата църква признава света Анна едва през 13-ти век. Официално тя е канонизирана като светица чак през 19-ти век, през 1854 г.

Света Анна завършва жизнения си път в Ерусалим и в нейна чест император Юстиниан II построява храм. По-късно мощите й са пренесени в Константинопол.

Традицията повелява на Успение на света Анна всички млади девойки и бременни жени да посетят църквата. Иконата на св. Ана се окичва с цветя, пред нея се поставят дарове. След службата майките раздават пресни питки в двора на черквата и из махалата за здраве на децата си.

Прието е, че на 25 юли жените не трябва да работят. Не трябва да се плете, шие, пере, мие… Изобщо, не трябва да се върши никаква домакинска работа, защото ще раждат трудно или ще помятат, а и за да не се разболяват децата им. Много е разпространено поверието, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”.

Ако в къщата има бременна жена се следи кой ще е първият гост през този ден и се вярва, че бъдещото бебе ще е от същия пол.

В много части на България празникът Лятна света Анна се смята за официален край на лятото.

В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината.

В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им.

На Лятна Света Анна в югозападните български краища организират “оброк”- служба с курбан на целия род, предназначен за светицата, за да опази селището от градушка и пожари.

В Кюстендилско наричат Св. Анна “Опърлия” и я почитат против огън и пожар. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън”, висока температура и треска.

Именници на този ден са Ана, Анна, Анита, Анета, Анелия, Анани.

По материали от интернет.