Свети апостол и евангелист Матей – почита се на 16.11 и в деня на смъртта му – 09.08

За живота на св. евангелист Матей, наричан още Левий са запазени малко сведения.

Той е роден в гр. Капернаум, Галилея, където е работил като събирач на данъци (митар) за властника на Галилея - Ирод Антипа.

Длъжността митар, или събирач на данъци, била ненавиждана от юдеите, понеже митарят събирал данъци от божия народ за езическото римско правителство. Митарите, освен това, били твърде користолюбиви люде.

Макар и да бил грешник, Матей бил не по-лош, а дори много по-добър от превъзнасящите се със своята мнима външна праведност фарисеи. Въпреки презряната му от евреите професия, Иисус го намерил като достоен да приеме истинското учение.

Смята се, че Матей бил брат на св. ап. Яков Алфеев, тъй като и двамата носят еднаква фамилия.

Както други апостоли, проповядвал Христовото учение и ходил в много и далечни страни: Мидия, Персия, Партия и Индия.

След възнесението на Иисус Христос всички апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки слизането на обещания Св. Дух.

Тогава ап. Петър представил на 120 участници в молитвеното събрание двама от Седемдесетте Христови ученици – Йосиф и Варсава, наричани Юст и Матия, за да допълнят чрез жребий 12-то число на апостолите Христови след отпадането на Юда Искариотски.

"Братя – казал им апостол Петър, - трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Свети чрез устата Давидови за Юда, водача на ония, които хванаха Иисуса, защото той бе причислен към нас, бе получил жребия на тая служба.

Но със заплатата за своята неправда той придоби нива и като се строполи ничком, пръсна се през средата и всичката му вътрешност се изсипа.

И това стана известно на всички жители йерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена "Акелдама", сиреч "кървава нива".

Защото в книгата на Псалмите е писано: "Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него и достойнството му друг да вземе".

И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през всичкото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, начевайки от Йоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му."

"Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото Си избрал да приеме жребия на тая служба и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място!" (Деян. 1:15-25).

Хвърлили за тях жребие. Жребието се паднало на Матия и той бил причислен към единадесетте апостоли.

След слизането на Св. Дух апостол Матия първоначално благовествувал евангелието в Йерусалим и в Юдея заедно с другите апостоли.

След това заедно с апостолите Петър и Андрей ходил в Сирийска Антиохия, в кападокийския град Тиан и в Синоп. Тук бил затворен в тъмница, из която бил освободен след своевременното застъпничество на Свети Андрей Първозвани.

Подир това пътешествал в Амасия, Едеса, Севастия и дори ходил в Етиопия.

Преданието разказва, че той отишъл при един див народ с лоши нрави и обичаи. В град Мирмени обърнал неколцина към Господа, поставил за епископ своя спътник Платон и създал малка църква. След това се изкачил на близката планина сам и пребивавайки в пост усърдно се молел на Бога за обръщането на този неверен народ.

Господ му се явил в планината в образа на прекрасен юноша, дал му жезъл и му заповядал да го забие в земята, като обещал, че тоя жезъл ще принесе плодове, а от корена му ще протече чуден извор.

Действително, Матей, като събрал всички жители, посадил жезъла, който цъфнал и пред очите на изумения народ се покрил с чудни плодове. От корена му бликнал бистър извор. Всички се затичали към това дърво, пили вода от чудесно появилия се извор и, по внушение на апостола, приемали тук св. Кръщение, след което излизали от водата духовно обновени.

Князът на този град на име Фулвиан имал жена и син, обзети от бесове. Апостолът запретил на нечистите духове и ги прогонил, а изцелените му се поклонили и кротко го последвали.

Като научил за станалото, князът отначало се зарадвал за изцелението на жена си и сина си, но после по бесовско внушение се разгневил на апостола, задето всички се стичат при него и оставят боговете си, и решил да го погуби.

Той хванал апостола за ръка и го отвел и двореца си, като се преструвал, че иска да му окаже почести, а в сърцето си лукаво замислял да хвърли Матей в огъня като влъхва.

Земните дни Св. евангелист Матей завършил мъченически.

Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса. Когато искали да го заловят, за да го подложат на мъчение, лицето му поразило гонителите с чудесна светлина. Те ослепели, но той с молитва им възвърнал зрението. Пламъкът не се докоснал до него при мъченическия му подвиг.

Езичниците го убили с камъни на 9 август през 63 година.

И когато накрая той предал Богу дух, мъчителите с ужас и изумление изповядали Божията сила, изказали почит към светите му мощи и станали ревностни християни.

Матей написал своето Евангелие по молба на апостолите осем години след възкресението на Спасителя. Той пръв описал събитията от земния живот на Господа. Неговото повествование се отличава с необикновена простота и е понятно за всекиго.

Св. Матей е покрововител на митничари и счетоводители.

Имен ден празнуват Матей, Матея, Матеа, Матьо.

София, 08.08.2021 г.,

Сведения от православни писания, печатни публикации и материали от интернет без претенции за авторство, издири и обобщи П. Георгиева

Всички права запазени ©